Диагностиката на полово-предаваните заболявания изисква прилагането на различни диагностични методи, които подпомагат точното и  бързо откриване на причинителя на заболяването. Един от основните диагностични методи при съмнение за полово-предавана бактериална или вирусна инфекция е ДНК-теста. Той позволява точното и бързо определяне на причинителя на оплакванията и назначаване на адекватното лечение. ДНК-теста все по-често се назначава на пациента при съмнение на венеролог за полово-предавана инфекция. Чрез ДНК-тест се изследват гонорея, хламидия, микоплазма, уреаплазма, трихомонас вагиналис, херпесен вирус, човешки папиломен вирус, кандида и др.

Същност на метода

Различни биологични секрети могат да бъдат взети и изпратени за ДНК тест – влагалищен секрет, цервикален секрет при жените, натривка от гланса и уретрален секрет при мъжете,сутрешна урина.ДНК-теста позволява директното идентифициране на бактериалния или вирусен причинител чрез установяване на части от характерната му ДНК-структура. Наличието дори само на един микроорганизъм в изследвания секрет може да бъде открит чрез този тест, т.е. той има изключително висока чувствителност.  Материалът се изпраща за изследване възможно най-скоро след взимането му. Обичайно резултатите са готови 24-48 часа след получаването им в лабораторията. При провеждане на контролно изследване,след провеждане на терапия е важно да се изчака пълно елиминиране на  всеки остатък от ДНК на болестотворния причинител, което в повечето случаи става до 30-40 ден след края на терапията. Ако се пренебрегне този срок много често могат да се получат фалшиво положителни резултати.

Предимства на метода

Високо специфичен и изключително чувствителен метод за установяване на всички инфекции, предавани по полов път. Изследването става бързо и дава възможност за започване на точно и специфично лечение 2-3  дни след първия преглед.

Недостатъци на метода

Сравнително по-висока цена на изследването, малко лаборатории използват рутинно подобна техника.