Гъбични инфекции на ноктите (онихомикоза)

Гъбите (фунги) са група организми с близка до растенията характеристика. Примери за гъби за ядливите гъби, плесените, дрождите. Те се различават от растенията в два основни аспекта: 1 клетъчната им стена съдържа хитин, а не целулоза, 2 те не могат да произвеждат собствената си храна чрез фотосинтеза (използвайки слънчева светлина) и затова растат директно на хранителната си среда. За тяхна храна може да служи човешката кожа.

Някои гъби са прости едноклетъчни организми, други са относително сложни. Те растат на почва, растения, дървета, животни и човека. Техните спори (чрез които се размножават) могат да бъдат разнесени с водата, въздуха, почвата и при директен контакт.

Има различни видове гъбички. Най-общо казано те се делят на дерматофити, дрожди и плесени

Гъбичната инфекция на ноктите се дължи на гъбички (микроорганизми), които паразитират върху ноктите.

Гъбичките отговорни за тази инфекция са дерматофити, по-рядко дрожди или плесени.

Дерматофитни инфекции
Човек може да се зарази, когато ходи бос във влажни публични места ( басейни, сауни, съблекални, физкултурни салони и др.) Микроорганизмите се отделят заедно с мъртвите клетки и при влизане в контакт с кожата могат да доведат до заразяване.
Дрожди
Дрождите се размножават под ноктите на хора, които са изложени продължително време на влага (често миене на ръцете, готвачи, здравни работници, детегледачки и др.).
Плесени
Рисков фактор за заразяване с плесени е ходенето бос и контакта с почва.
Гъбичните инфекции на ноктите засягат приблизително един на десет човека, по-често възрастни, отколкото деца.

 

Фамилна предразположеност
Някои лекари считат, че има генетична предразположеност за развитие на гъбични инфекции.

Заболявания и лекарства

  • СПИН, диабет, Синдром на Къшинг и т.н., както и лекарства (иминосупресивни препарати, химиотерапия, кортикостероиди и др.) предразполагат към развитието на инфекции.
  • Нарушение в кръвообръщението (разширени вени в областта на краката, студени крайници през зимния сезон).
  • Определени генетични заболявания ( Синдром на Даун).
  • Кожни заболявания, които водят до отделяне на нокътната плочка от нокътното ложе или до задебеляване на нокътя (псориазис, лихен).
  • Проблеми в областта на пръстите на  краката (притискане на пристите; пръсти, които се припокриват или изпъкват; травми, дължащи се на неудобни и тесни обувки; удари).

Фактори от страна на околната среда и начина на живот

Влажна среда, обилно потене, продължитено носене на затворени обувки. Рискът от развитието на гъбични инфекции многократно се увеличава при професии, свързани с употребата на спортни или предпазни обувки.

Фактори, свързани с възрастта: С напредване на възрастта рискът от развитието на гъбична инфекция се увеличва, тъй като се забавя растежа на ноктите и се нарушава кръвообръщение на гъбична инфеция на ноктите?

Гъбична инфекция, причинена от дерматофити

В началото инфекцията засяга само няколко нокътя на пръстите на краката. Гъбичката се намира като нормален обитател на кожата. Нарушаването целостта на кожата подпомага развититето на инфекция на кожата. Най-често тя се локализира в пространството между 4 и 5 пръст (най-често там има натиск и задържане на влага). При засягането на самия нокът (нокътната плочка) инфекцията започва в единия край на нокътя и постепенно обхваща по-голяма площ. Този процес отнема месеци.

Наблюдават се следните признаци за инфекция:

  • ъгълът на нокътя се отделя от нокътното ложе, изглежда задебелен, белезникав или жълтеникав на цвят
  • по-рядко може да има кафеникава или черна ивица под нокътя, която незабавно трябва да бъде видяна от дерматолог (вж. тук)
  • бели петънца

Гъбични инфекции, причинени от дрожди

  • По- често засягат ноктите на пръстите на ръцете. Дрождите инфектират нокти, които са изложени на продължително време на влага.
  • Нокътната плочка се отделя от нокътното ложе и под нокътя има белезникаво покритие.
  • Наличието на зеленикав отенък показва и присъствието на бактериална инфекция  от бактерии,  които образуват пигмент.
  • Основата на нокътя е зачервена, както и съседната кожа. Нокътя може да се отдели и в тази област.

Микоза, причинена от плесени

Включва:

  • Задебеляване и отделяне на нокътя
  • Основата на нокътя е възпалена и зачервена
  • Бели петна

Как се поставя диагнозата?

Културелно изследване

Това изследване е задължително за поставяне на точна диагноза. Дори и най-добрият специалист не би могъл със 100 % сигурност да разграничи гъбична инфекция на ноктите от друго заболяване с подобен изглед. Погрешно поставената диагноза може да доведе до продължителното приемане на скъпи лекарства с много странични ефекти, а и да попречи за установяване на друго,  по-сериозно заболяване довело до промените по ноктите. Преди вземане на материал за изследване пациентът не трябва да е лекуван с противогъбични препарати за срок поне около 3 месеца. Провеждането на самото изследване може да е неприятно за пациента, но в никакъв случай не е болезнено. Лекарят отстранява засегнатата чат на нокътя и остъргва съдържимото под него. Взетият материал се поставя в специална хранителна среда. Резултати са готови в рамките на един месец.

Нокътна биопсия

Това изследване се извършва по-рядко, но е полезно при някои трудни за диагностициране случаи. Взетият материал се изследва под микроскоп.

Лечение на  онихомикозата

Препарати за локално приложениe

Обикновено те са допълнение към медикамента, приеман през устата. Съществуват голям брой медикаменти за локално приложение под формата на кремове, гелове, лакове и др.

Самолечението не е за препоръчване, тъй като най-често води до неуспех и недоизлекуване на инфекцията. Изисква се търпение, тъй като сроковете за лечение са от 6 до 12 месеца.

Консултирайте се с дерматолог, за да получите индивидуална и комплексна терапия.

Хирургично отстраняване на нокътя

В някои случаи (при неуспех в проведеното лечение) се налага отстраняването на заболелия нокът (най-често на палеца на крака).

Лечение с медикаменти през устата

При напредване на състоянието се изисква лечение с медикаменти през устата. Курсът на лечение е със средна продължителност около 6 месеца като препаратите се приемат по схема.

Приемането на такива медикаменти крие риск от развитието на странични нежелани реакции ( гадене, загуба на вкус, хепатит, кожни обриви, алергични реакции).

Антимикотичните препарати се изписват на рецепта. Не предприемайте самолечение! Консултирайте се с дерматолог!

 

Може ли гъбичната инфекция на ноктите да имитира друго заболяване?

  • Гъбичните инфекции на ноктите мога да наподобяват редица други заболявания. Затова се налага и провеждането на културелно изследване.
  • Много често травмираните нокти наподобяват гъбична инфекция, но прилагането на антимикотична терапия е неуспешно.

Колко често се срещат гъбичните инфекции?

  • 10 % от населението страда от гъбична инфекция на ноктите. Това е най-често срещаното нокътно заболяване.

Заразни ли са гъбичките на ноктите?

  • Да, заразни са. Препоръчително е да избягвате да ходите боси и да използвате чужда кърпа.

Как протича този тип инфекция?

 

  • Микоза, засягаща един нокът след време преминава и на съседните нокти, а също така и в други области на тялото ( например между бедрата и седалището).

Как да се избегне гъбичната инфекция на ноктите

  • Избягвайте да ходите боси на публични места ( басейни, сауни, спортни зали и др.)
  • Влагата и горещината са предразполагащи фактори. Избягвайте ежедневната употреба на спортни обувки, носете обувки, от естествена кожа, памучни чорапи и ако страдате от изпотяване – 20% алуминиев хлорид като антиперспирант. При гъбички в областта на ръцете избягвайте прекомерното миене на ръцете и изобщо досега с вода.
  • Не прекъсвайте лечението до настъпване на пълно оздравяване. Следете за появата на рецидив и веднага започнете лечение. Ранен белег е наличието на пукнатина между пръстите на краката.

Рискови професии

  • Работници, обслужващи плувни басейни
  • Строители
  • Полицаи
  • Хранителна промишленост
  • Медицински персонал
  • Чистачи/ки
  • Миньори
  • Военни
  • Детегледачи/ки
  • Спортисти

 

Хламидия при мъжете

Хламидия- микроорганизъм  свързан със сексуалния живот, който може да увреди половата функция при мъжете                                               

Chlamydia- микроорганизъм причиняващ инфекциозни заболявания. Той е по-малък от бактерия и по-голям от вирус.Това затруднява диагностиката и лечението. Важно е, че почти половината от мъжете и жените,заразени по полов път нямат оплаквания.

Хроничения  стрес, неправилното хранене, липсата на почивка,отслабва имунната система, отслабва адекватния имунен отговор към инфекции — хламидията може да повлияе на сърдечно-съдовата система, дихателната система — хламидийна пневмония, опорно-двигателния — хламидиален артрит,  очите -конюнктивит, но най-честата локализация на тези инфекциозни агенти — мъжката урогенитална система./Тук се е адаптирал един подвид на хламидията ,хламидия трахоматис/

Урогениталната хламидиоза  при мъжете се  проявява със симптоми на цистит, простатит и уретрит.(при жените- възпаления  на яйчниците, тръбите, тазово възпалителна болест,стерилитет) Диагностиката на заболяването е възможна само с помощта на специфични анализи, имуноензимен , серологични и молекулярни биологични методи. Хламидийна инфекция е заплаха за здравето, защото  има множество усложнения — нарушение на потентността , инфекция на  гениталния тракт, ставни заболявания, мъжки стерилитет, заболявания на кръвоносните съдове и сърцето.

Ето защо, ако имате и най-малкото съмнение за нарушение в областта на пикочо- половата система, свързано със сексуални контакти- потърсете  лекар/венеролог,уролог/.

Начини за предаване на хламидия при мъжете и жените

Хламидията е лидер сред всички полово предавани болести. Всяка година  милиони мъже и жени се заразяват с урогенитална хламидиоза, Хламидиазата често се среща жени и мъже и възраст от 20 до 40 години , но има повишена честота  и сред 13-17 годишните.

Най-често е сексуалното предаване на хламидия. Възможно, но малко вероятен е контактния път в  дома или семейството, чрез споделени за лична хигиена, дрехи, спално бельо, мръсни ръце.

  • Вертикално предаване: предродилно -по време на бременност и  по време на раждането на дете,  от майка на бебе.

Симптомите на хламидия при мъжете

В 46% от мъжете ,болестта е асимптоматична, но дори и в този случай лицето е носител на инфекция и потенциално опасен за сексуалния партньор. Инкубационният период е 14-28 дни, Симптоми и признаци на заболяването могат да включват:

  • При острата хламидиаза при мъжете може да има  субфебрилитет /37,2 37,3 градуса /, слабост, умора.
  • От уретрата може да има , сълзене или слизестато-гноен секрет, особено забележимо след сън.
  • При уриниране е възможено сърбеж, парене.
  • Острото възпаление при мъжете може да бъде свързано с кървави секрети по време на еякулация, или в края на уринирането.
  • Отвора на пикочния канал може да е подут, зачервен.
  • Понякога мъжете имат неприятни или болезнени усещания в областта на слабините, долната част на гърба.
  • След време симптомите на инфекцията често отшумяват,  може  да има  дискомфорт само  сутрин и хората забравят за нея, не ходят на лекар. Следователно, острата фаза на заболяването често става хронична, което води до простатит, цистит и др. заболявания                                                                

Лечение

При мъжете, проблемът е че пациентите късно търсят венеролог и лекарите често трябва да се справят с напреднала хронична урогенитална хламидиаза.

При лечение на Chlamydia избора на лекарствата е на  базата на характеристиката на Chlamydia, а именно, че начина на живот на тези организми е в клетките. Ето защо, само антибиотиците от  групите на  тетрациклини, макролиди, флуорохинолони са най-подходящи за терапия. Използването на цефалоспорини, сулфонамиди и пеницилини няма  доведе до излекуване.

Преди лечението, лекуващият лекар се съобразява с  възможните алергии, други хронични заболявания,несъвместимости с прием на други медикаменти,възможни странични действия на лекарствата.Съобразява се също и със:

  • Имунитета
  • Статус на хепатобилиарната система — на черен дроб, жлъчен мехур, панкреас
  • чревна микрофлора
  • Статуса на урогениталния тракт

При лечението на хламидия при жени и мъже,венеролога ,трябва да прецени дали няма и друга полово предадена инфекция от подобни на хламидия микроорганизми:микоплазми,уреаплазми,както и на трихомони,гонорея,кандида,херпес,венерични брадавици/кондиломи/

  • Антибиотици.Най-често се предписват следните лекарства: доксициклини  азитромицини , еритромицини, кларитромицини, хинолони. Понякога за лечение на хламидиаза се комбинират антибиотици
    • азитромицин с ципрофлоксацин
    • рифампицин ципрофлоксацин
    • доксициклин, ципрофлоксацин
  • Имуномодулатори. Интерферони ,натурални имуномодулатори, базирани на растителни екстракт.
  • Хепатопротектори.
  • Антиоксиданти ,пробиотици.
  • Ензимни препарати.
  • Физиотерапия:ултразвукова терапия, магнитотерапия, електрофореза

Няма единна схема за  лечение на хламидиазата при мъжете и жените, като във всеки клиничен случай лекаря определя индивидуална схема на комплексно лечение, с всички съпътстващи заболявания, възрастта на пациента, неговата лична чувствителност и други фактори.

Ако не се лекува правилно пациентът е изложен на риск от сериозни заболявания като простатит, епидидимит, уретрит.

  • Симптомите на простатит— при възпаление на простатата при мъжете има  болки в ректума, в долната част на гърба, слабините, има трудности в началото на уриниране, воднисто течение от уретрата ,дискомфорт.
  • Симптомите на уретрит— сърбеж в пикочния канал, често уриниране, гноен или слузен, секрет,може да се развие уретрална стриктура.
  • Симптомите на епидидимит— възпаление на епидидима, което обикновено се характеризира с висока телесна температура, увеличаване на епидидима, което в крайна сметка води по-късно  до безплодие или нарушена сперматогенеза.
  • Болест на Райтер— хламидиален конюнктивит, артрит,общо засягане на организма

ВАГИНАЛНОТО ЗДРАВЕ Е ВАЖНА ЧАСТ ОТ ОБЩОТО ЗДРАВЕ НА ЖЕНАТА

Влагалището( вагината) е затворен мускулен канал постлан с епител, който се простира от вулвата (външната част на гениталната област при жените) до шийката на матката.

Вагиналното здраве е важна част от общото здраве на жената. Вагиналните проблеми могат да повлияят способността за зачеване, желанието за секс и способността да се достигне оргазъм. Дълго персистиращите вагинални здравни проблеми могат да повлияят на качеството на живот, което води до стрес, проблеми с партньора и може да се отрази на самочувствието Ви. Какво влияе вагинално здраве?

Фактори, които могат да повлияят на здравето на вагината:

  • Секс без презерватив. Може да се заразите с полово-предавана болест.
    Агресивен секс или нараняване на тазовата област могат да доведат до вагинална травма или фрактура на таза.
    Някои общи заболявания като диабет и синдром на Sjogren (автоимунно заболяване) може да причинят вагиналнен дискомфорт.
    Лекарства. Продължителната употреба на антибиотици увеличава риска от вагинален дисбаланс и хронични гъбични колпити. Някои антихистамини могат да предизвикат вагинална сухота. Тампоните, макар и много рядко могат да доведат до токсичен шок – животозастрашаващо усложнение след бактериална инфекция. Сменяйте тампоните на всеки 2-3 часа.
    Локалните противозачатъчни продукти, съдържащи спермициди, могат да предизвикат дразнене на влагалището и алергични реакции.
    Бременност и раждане. По време на бременност, вагинално течение често се увеличава. В някои случаи при нормално раждане се налага епизиотомия (разрез направен в тъканта между вагиналния отвор и ануса), това заедно с вагиналното раждане може да намали мускулния тонус във влагалището.
    Психологически проблеми. Тревожността и депресията могат да допринесат за по-ниско ниво на възбуда, което води до дискомфорт или болка по време на секс. Сексуални изнасилвания или първоначален болезнен и неприятен сексуален опит, също могат да доведат до болка при сексуалните контакти в бъдеще.
    Остаряване. Влагалището губи своята еластичност при менопаузата и става по-сухо.
    Ниво на хормоните. Промяната в нивото на хормоните може да се отрази на вагината. Например, производството на естроген спада след менопаузата, след раждането и по време на кърмене. Загубата на естроген може да причини изтъняване лигавицата на вагината (вагинална атрофия), което прави сексуалните контакти болезнени.
    • Неправилна хигиена. Използването на силно алкални сапуни нарушава защитните сили на лигавицата и полулигавицата в тази област. Силно ароматизираните средства могат да доведат до раздразнение на влагалището и да доведат до дискомфорт. При предразположени индивиди може да се стигне до алергична реакция от някои вещества и латексови презервативи. Влагалищните промивки нарушават баланса на полезната и не полезната флора на влагалището и последваща дисбактериоза.

 Най-честите вагинални проблеми.

  • Сексуални проблеми. Те се проявяват като постоянна или рецидивиращ генитална болка по време или след секс (диспареуния). Болката по време на секс може да се дължи на генитална инфекция или да е последствие от неволеви спазми на мускулите на вагиналната стена (вагинизъм), най-често при психологически смущения, проблеми с взаимоотношенията с партньора, сексуални насилия в миналото, вулводиния.
    Полово предавани инфекции. Различни полово предавани инфекции могат да засегнат влагалището като: генитални брадавици; сифилис; генитален херпес; трихомоназа; хламидиална инфекция; трипер. Признаците и симптомите могат да включват абнормено вагинално течение, генитални рани, неприятна миризма, болка при сексуален контакт.
    Промяна в нормалния баланс на вагиналните сапрофитни микроорганизми могат да предизвикат възпаление на влагалището (вагинит). Симптомите включват вагинално течение, миризма, сърбеж и болка. Най-честите са бактериална вагиноза, която е резултат от свръхрастеж на анаеробни микроорганизми, които обикновено присъстват във вагината (Гарднерела вагиналис) и гъбични колпити, които обикновено са причинени от естествено срещащи се гъбички (кандида албиканс) във влагалището, но повишили нормалното количество, поради не благоприятни предразполагащи моменти.
    Разхлабване на тазовото дъно. При разхлабване на сухожилията, съединителната тъкан и мускулите, които държат матката, може да се стигне до маточен пролапс (слизане на матката по-ниско от нормалното). Това води до вагинален дискомфорт и уринарни проблеми.
    Вагиналните кисти могат да причинят болка по време на секс или да затруднят поставянето на тампон.
    Вагинален рак – което би могло първо да се появи като вагинално кървене, промяна в цвета на тъканите в тази област, разраняване.

Кога да се обърнем към венеролог или гинеколог.

Консултирайте се с вашия лекар, ако забележите:
Промяна в цвета, миризмата или количеството на вагиналното течение
• Ако забележите зачервяване, сърбеж или дразнене
• Вагинално кървене между периодите на менструация, след секс или при менопаузата
• Aко напипвате подутина във вагината или забележите участъци с обезцветяване
• Ако усещате натиск или тежест във вагината
• При болка по време на полов акт

Какво  да направя, за да нямам вагинални проблеми

  • Бъдете сексуално отговорна. Използвайте презервативи ако не поддържате моногамна връзка с партньора си.
    • Посещавайте специалист гинеколог или венеролог два пъти годишно за изследване на влагалищен секрет и цитонамазка.
    • Поддържайте правилна хигиена. Не използвайте вагинални душове и силно ароматизирани алкални сапуни. Сменяйте тампоните на всеки 2-3 часа. Ако използвате секс играчки, почистете ги след всяко ползване.
    • Спортувайте редовно, това ще укрепи тазовите мускули.
    Когато приемате лекарства обсъдете с Вашия лекар и евентуални вагинални странични ефекти.
    Алкохолът и наркотиците могат да предизвикат сексуална дисфункция. Никотинът инхибира (намалява) сексуалната възбуда. Още повече, че ако сте под влиянието на алкохол и наркотични вещества, вие сте по-склонни да поемате сексуално-рискови контакти.