Микоплазми и уреаплазми

Микоплазми и уреаплазми-патогени често предавани при сексуални контакти,могат да причинят сериозни заболявания

Въпреки че видовете Mycoplasma hominis и Ureaplasma често се откриват в долните урогенитални пътища на здрави възрастни,те могат да предизвикат урогенитални заболявания. Последните проучвания с PCR/ДНК/ анализи разширяват разбирането за местата на микоплазмена локализация в човешкото тяло.  Мycoplasma ферментани е доказана в гърлото на деца с пневмония и в синовиалната течност на пациенти с ревматоиден артрит . Мycoplasma гениталиум се намира в долните урогенитални пътища на мъже с уретрит и жени с цервицит и тазово-възпалителна болест. Мycoplasma penetrans се открива в урината на деца и хомосексуални мъже, заразени с ХИВ, но клиничното и значение не е доказано .

Най-новият микоплазмен вид, който е  открит при хора, е Mycoplasma amphoriforme, организъм, в долните дихателни пътища на имуносупресирани лица с хроничен бронхит.  Истинската му роля като човешки патоген все още не е проучена.

При хората, видовете Mycoplasma и Ureaplasma могат да се предават чрез директен контакт между гостоприемниците (т.е. венерически: генитално към генитално или от орален към генитален контакт), вертикално от майка към потомство ( при раждане или в утробата), или  чрез трансплантирани тъкани.Респираторните/дихателни/ инфекции, причинени основно от Mycoplasma pneumoniae , обикновено се предават чрез респираторни аерозоли.

  1. urealyticumиM. genitalium са причинители на нехламидиален негонококов уретрит при мъжете.Ureaplasma  причинява  уретрален синдром при жени,но за Mycoplasma hominis досега това  не е доказано.   Уреаплазма е изолирана от епидидимен аспират от пациент с остър епидидимо-урертит. Mycoplasma hominis е изолирана от горния пикочен тракт на пациенти,със симптоми на остър пиелонефрит,при 5% от случаите.

Видовете Mycoplasma не причиняват вагинит, но могат да пролиферират и да усложнят бактериалната вагиноза. M hominis е изолирана от ендометриума/матката/ и фалопиевите тръби при  10% от жените със салпингит/възпаление на яйчниците/; Мyc. гениталиум може  да участва във възпалителни заболявания на таза и цервицит. Видовете уреаплазма могат да причинят възпаление на плацентата и да нахлуят рано в амниотичната торбичка, причинявайки персистираща инфекция при бременни и риск от преждевременно раждане. M hominis е установена при 10% от жените с фебрилен аборт, но не при афебрилни жени, които са имали аборти или от здрави бременни жени. Подобни наблюдения са направени и за видовете Ureaplasma .

Колонизирането на кърмачетата с генитални микоплазмени организми може да се получи от  майката, по време на раждането или чрез директна инвазия на плода в утробата. Вродена пневмония, бактериемия, менингит и смърт са възможни при кърмачета с много ниско тегло при раждане и с Ureaplasma или Mycoplasma инфекция на долните дихателни пътища.

Проучвания при експериментални инфекции, използващи модели от нечовешки примати, показват, че Ureaplasma в амниотичната течност предизвиква повишаване  на провъзпалителните цитокини, левкоцити и простагландини, потенциално допринасящи  за белодробното увреждане на плода.

И двата вида M hominis и Ureaplasma са изолирани от майчината кръв,  от пъпната връв и неонаталната кръв. И двата организма могат да нахлуят в цереброспиналната течност  и да индуцират плеоцитоза. М ферментани е открита в чиста култура от плацента и амниотична течност в присъствието на възпаление, но проучванията не потвърждават значимостта и при новородени.

И двата вида Mycoplasma и Ureaplasma могат да причинят  заболяване на ставите и дихателните пътища с бактеремично разпространение, особено при хора с намален имунитет, което показва значението на хуморалната имунна система в защитата на гостоприемника срещу тези организми.  Видовете уреаплазма са най-честата небактериална етиология на инфекциозния артрит при лица, които са хипогамаглоглолинемични.Има доказани случаи с  Myc.hominis бактеремия ,след бъбречна трансплантация, травми и манипулации в уретрата. Този организъм е открит и при хирургични инфекции на рани, от перикардни изливи,ендокардит, подкожни абсцеси. И двата вида организми могат да причинят остеомиелит.

М fermentans, M hominis и Ureaplasma могат да бъдат открити с култура или PCR/ДНК тест/ в синовиалната течност на лица с ревматоиден артрит. Точният им принос за това заболяване не е доказан. Производството на уреаза от видовете Ureaplasma е механизъм, чрез който тези организми могат да произвеждат камъни в  уринарния тракт.

М fermentans, M penetrans, M pirum и други микоплазмени инфекции при хора, заразени с ХИВ, са обект на  внимание и дебат. Микоплазма ферментирани също е открита при възрастни пациенти със СПИН и пневмония  в  бронхоалвеолни промивни течности.Изглежда инфекцията на дихателните пътища с М ферментани не е непременно свързана с имунната недостатъчност, но може да се държи като опортюнистичен респираторен патоген.

ЗЛОКАЧЕСТВЕНИ ОБРАЗУВАНИЯ НА КОЖАТА НА ОКОСМЕНАТА ЧАСТ НА ГЛАВАТА И ШИЯТА

Немеланомните злокачествени новообразувания на кожата са едни от най-честите тумори при хора от бялата раса. Двете най-често срещаните форми на немеланомен кожен рак са базалноклетъчният (75%) и плоскоклетъчният (20%) карциноми. Възникват предимно от кожата на главата, лицето, шията и ръцете. Друг вид рак на кожата, който не е включен в настоящата статия , представлява кожният меланом

От кожата на окосмената част на главата и шията могат да възникнат следните злокачествени немеланомни неоплазии: базалноклетъчен, скавмозноклетъчен, себацеен карцином и по-редките карциноми на потните жлези.

Базалноклетъчният карцином (БКК) е най-честото злокачествено новообразувание при хората, което възниква от некератинизиращите клетки на базалния слой на епидермиса. В САЩ всяка година се диагностицират над един милион случая. Засяга предимно хора над 50 годишна възраст, но може да се развие във всяка възраст.

Рисковите фактори за БКК са добре проучени, по-важни, от който са: експозиция на ултравиолетово лъчение (слънчеви лъчи, солариум), светла кожа, руса и червена коса, сини и зелени очи, неспособност на кожата да пигментира (формира тен). Плешивият скалп представлява друг рисков фактор.

Патогенезата на базалноклетъчния карцином на кожа на окосмената част на главата и шията включва излагане на ултравиолетова радиация, особено UV-B спектъра (290-320 нм), която причинява мутация в определени тумор супресорни гени. Други фактори в патогенезата на заболяването са експозиция на йонизираща радиация и състояния, водещи до имунна супресия.

Основните клинични форми на базалноклетъчния карцином са пет – възловидна, язвена, пигментна, морфеоподобна, повърхностна.

Нодуларният базоцелуларен карцином е най-честият клиничен под тип на БКК. Възниква предимно по изложените на слънце кожни участъци на главата и шията. Представлява полупрозрачна (восакоподобна) папула или нодул/възел/, с цвят, който не се отличава от околната здрава кожа или е червен цвят. Обикновено под полупрозрачната повърхност на кожната лезия се виждат няколко разширени кръвоносни съда (телеангиектазия).

Язвен (улцерозен) базалноклетъчен карцином – улцерозна кожна лезия, с надигнати ръбове, има полупрозрачен или перловиден изглед, с гладка повърхност и телеангиектазии, в някои случаи е покрита с круста (коричка).

Пигментен БКК – има характеристики на нодуларна форма, като единствената разлика е наличието на пигментация с различен интензитет и неправилно разпределение.

Склеродермиформен (морфеоподобен, фиброзиращ) базоцелуларен карцином – представлява агресивно нарастващ вариант на БКК. Този карцином се представя като восакоподобна, бледа или жълта, склеротична, плътна плака, която може да наподобява цикатрикс (ръбец, белег). Поради прилика с ръбцовата тъкан, появата на подобна на белег кожна лезия без предшестваща травма или хирургична интервенция е алармиращ симптом, който налага извършване на биопсично и хистологично изследване.

Повърхностен базалноклетъчен карцином – рядко се развива в областта на кожата на окосмената част на главата и шията (предилекционна локализация е горната част на торса). Представя се като еритематозна плака (често с неясно ограничен ръб), с неправилна форма, която наподобява възпалителна кожна лезия. По повърхността на лезията често се наблюдават дребни сквами, участъци на повърхностни язвички и крусти. Изолирана екзематозна лезия, която не се повлиява от приложеното стандартно лечение, е суспектна за повърхностен БКК.

Сквамозноклетъчният (плоскоклетъчен) карцином е вторият по честота немеланомен рак на кожата, произхождащ от епидермалните кератиноцити. Обикновено се развива при хора на средна и в напреднала възраст, като по-често се засяга мъжкият пол. Най-често се локализира по кожата на скалпа, дорзалната повърхност на ръката, уши, долна устна, шия, откритите части на ръцете и краката.

Предразполагащите фактори за възникване на плоскоклетъчния карцином включват както придобити, така и генетично обусловени кожни изменения. При повечето пациенти се установява въздействие на множество фактори, като например експозиция на УВ-радиация и други карциногени от околната среда. Най-голямо значение се отдава на акумулираната (тотална) доза ултравиолетови лъчи. Други етиологични фактори са източници на йонизираща радиация (радиодерматит), локална употреба на катрани, имунокомпрометирани пациенти. Описани са случаи на развитие на сквамозноклетъчен карцином от кожни участъци на измръзване или с белези на фотоувреда – хипер- или хипопигментация, телеангиектазии. Установена е и ролята на човешкия папиломен вирус (HPV) в патогенезата на плоскоклетъчния карцином.

Сквамозноклетъчният карцином възниква най-често от съществуваща премалигнена кожна лезия (актинична или соларна кератоза). Клинично се презентира като уплътнена, еритематозна плака, като последствие се формира надигната възловидна кожна лезия. Образуването на крусти и подлежаща язвена лезия се наблюдават на по-късен етап. Прогресивното туморно нарастване води до инфилтриране на подлежащите тъкани и ангажиране на регионалните лимфни възли.

Карциномът на мастните жлези (себацеен карцином) представлява рядко срещано и агресивно малигнено кожно новообразувание, произхождащо от мастните жлези, което се среща рядко в областта на кожа на окосмената част на главата и шията (предилекционна локализация са кожата на клепачите).

Карциномите на екринните потни жлези са изключително редки и включват малигнена екринна порома, сирингоиден екринен карцином, муцинозен екринен карцином и светлоклетъчен екринен карцином. Тези лезии са клинично неразличими от другите кожни карциноми и обикновено имат по-агресивно развитие от инвазивния сквамозноклетъчен карцином.

Диагнозата на карциномите на кожа на окосмената част на главата и шията се поставя въз основа на изявените клинични прояви, биопсичното и хистологично изследване на кожната лезия. При наличие на данни за засягане на регионалния лимфен басейн – увеличени, твърди при палпация и сраснали с околните тъкани лимфни възли, се извършва биопсия на ангажираните лимфни възли. Образните методи на изследване като: рентгенография, компютърна томография, ЯМР на глава и шия, се назначават за определяне на големина и степен на туморна инвазия в подлежащите анатомични структури, откриване на близки или далечни туморни метастази. На база на проведените изследвания се определя стадия на злокачествения процес и се назначава лечение.

Лечението на злокачествените немеланомни тумори на кожа на окосмената част на главата и шията е комплексно, като включва различни методи, които се подбират според възрастта на пациента, локализацията, големината и хистологичната степен на диференциация на карцинома. Основен метод е хирургичния – цялостно отстраняване на тумора на разстояние поне 5 мм от видимия ръб на тумора. При големи тумори и силно индурирана основа се препоръчва хирургия по Mohs.

Други методи на лечение са:

криотерапия, кюретаж или shave-ексцизия с последваща електрокоагулация и евентуално химична деструкция;

лазерна терапия;

лъчелечение – рядко се прилага самостоятелно, обикновено се комбинира с хирургично;

химиотерапия – цитостатици също се използват, особено при болни, които не подлежат на оперативно лечение;

фотодинамична терапия;

имунотерапия.

ДНК-тест за полово-предавани инфекции

Диагностиката на полово-предаваните заболявания изисква прилагането на различни диагностични методи, които подпомагат точното и  бързо откриване на причинителя на заболяването. Един от основните диагностични методи при съмнение за полово-предавана бактериална или вирусна инфекция е ДНК-теста. Той позволява точното и бързо определяне на причинителя на оплакванията и назначаване на адекватното лечение. ДНК-теста все по-често се назначава на пациента при съмнение на венеролог за полово-предавана инфекция. Чрез ДНК-тест се изследват гонорея, хламидия, микоплазма, уреаплазма, трихомонас вагиналис, херпесен вирус, човешки папиломен вирус, кандида и др.

Същност на метода

Различни биологични секрети могат да бъдат взети и изпратени за ДНК тест – влагалищен секрет, цервикален секрет при жените, натривка от гланса и уретрален секрет при мъжете,сутрешна урина.ДНК-теста позволява директното идентифициране на бактериалния или вирусен причинител чрез установяване на части от характерната му ДНК-структура. Наличието дори само на един микроорганизъм в изследвания секрет може да бъде открит чрез този тест, т.е. той има изключително висока чувствителност.  Материалът се изпраща за изследване възможно най-скоро след взимането му. Обичайно резултатите са готови 24-48 часа след получаването им в лабораторията. При провеждане на контролно изследване,след провеждане на терапия е важно да се изчака пълно елиминиране на  всеки остатък от ДНК на болестотворния причинител, което в повечето случаи става до 30-40 ден след края на терапията. Ако се пренебрегне този срок много често могат да се получат фалшиво положителни резултати.

Предимства на метода

Високо специфичен и изключително чувствителен метод за установяване на всички инфекции, предавани по полов път. Изследването става бързо и дава възможност за започване на точно и специфично лечение 2-3  дни след първия преглед.

Недостатъци на метода

Сравнително по-висока цена на изследването, малко лаборатории използват рутинно подобна техника.

 

Гъбични инфекции на ноктите (онихомикоза)

Гъбите (фунги) са група организми с близка до растенията характеристика. Примери за гъби за ядливите гъби, плесените, дрождите. Те се различават от растенията в два основни аспекта: 1 клетъчната им стена съдържа хитин, а не целулоза, 2 те не могат да произвеждат собствената си храна чрез фотосинтеза (използвайки слънчева светлина) и затова растат директно на хранителната си среда. За тяхна храна може да служи човешката кожа.

Някои гъби са прости едноклетъчни организми, други са относително сложни. Те растат на почва, растения, дървета, животни и човека. Техните спори (чрез които се размножават) могат да бъдат разнесени с водата, въздуха, почвата и при директен контакт.

Има различни видове гъбички. Най-общо казано те се делят на дерматофити, дрожди и плесени

Гъбичната инфекция на ноктите се дължи на гъбички (микроорганизми), които паразитират върху ноктите.

Гъбичките отговорни за тази инфекция са дерматофити, по-рядко дрожди или плесени.

Дерматофитни инфекции
Човек може да се зарази, когато ходи бос във влажни публични места ( басейни, сауни, съблекални, физкултурни салони и др.) Микроорганизмите се отделят заедно с мъртвите клетки и при влизане в контакт с кожата могат да доведат до заразяване.
Дрожди
Дрождите се размножават под ноктите на хора, които са изложени продължително време на влага (често миене на ръцете, готвачи, здравни работници, детегледачки и др.).
Плесени
Рисков фактор за заразяване с плесени е ходенето бос и контакта с почва.
Гъбичните инфекции на ноктите засягат приблизително един на десет човека, по-често възрастни, отколкото деца.

 

Фамилна предразположеност
Някои лекари считат, че има генетична предразположеност за развитие на гъбични инфекции.

Заболявания и лекарства

  • СПИН, диабет, Синдром на Къшинг и т.н., както и лекарства (иминосупресивни препарати, химиотерапия, кортикостероиди и др.) предразполагат към развитието на инфекции.
  • Нарушение в кръвообръщението (разширени вени в областта на краката, студени крайници през зимния сезон).
  • Определени генетични заболявания ( Синдром на Даун).
  • Кожни заболявания, които водят до отделяне на нокътната плочка от нокътното ложе или до задебеляване на нокътя (псориазис, лихен).
  • Проблеми в областта на пръстите на  краката (притискане на пристите; пръсти, които се припокриват или изпъкват; травми, дължащи се на неудобни и тесни обувки; удари).

Фактори от страна на околната среда и начина на живот

Влажна среда, обилно потене, продължитено носене на затворени обувки. Рискът от развитието на гъбични инфекции многократно се увеличава при професии, свързани с употребата на спортни или предпазни обувки.

Фактори, свързани с възрастта: С напредване на възрастта рискът от развитието на гъбична инфекция се увеличва, тъй като се забавя растежа на ноктите и се нарушава кръвообръщение на гъбична инфеция на ноктите?

Гъбична инфекция, причинена от дерматофити

В началото инфекцията засяга само няколко нокътя на пръстите на краката. Гъбичката се намира като нормален обитател на кожата. Нарушаването целостта на кожата подпомага развититето на инфекция на кожата. Най-често тя се локализира в пространството между 4 и 5 пръст (най-често там има натиск и задържане на влага). При засягането на самия нокът (нокътната плочка) инфекцията започва в единия край на нокътя и постепенно обхваща по-голяма площ. Този процес отнема месеци.

Наблюдават се следните признаци за инфекция:

  • ъгълът на нокътя се отделя от нокътното ложе, изглежда задебелен, белезникав или жълтеникав на цвят
  • по-рядко може да има кафеникава или черна ивица под нокътя, която незабавно трябва да бъде видяна от дерматолог (вж. тук)
  • бели петънца

Гъбични инфекции, причинени от дрожди

  • По- често засягат ноктите на пръстите на ръцете. Дрождите инфектират нокти, които са изложени на продължително време на влага.
  • Нокътната плочка се отделя от нокътното ложе и под нокътя има белезникаво покритие.
  • Наличието на зеленикав отенък показва и присъствието на бактериална инфекция  от бактерии,  които образуват пигмент.
  • Основата на нокътя е зачервена, както и съседната кожа. Нокътя може да се отдели и в тази област.

Микоза, причинена от плесени

Включва:

  • Задебеляване и отделяне на нокътя
  • Основата на нокътя е възпалена и зачервена
  • Бели петна

Как се поставя диагнозата?

Културелно изследване

Това изследване е задължително за поставяне на точна диагноза. Дори и най-добрият специалист не би могъл със 100 % сигурност да разграничи гъбична инфекция на ноктите от друго заболяване с подобен изглед. Погрешно поставената диагноза може да доведе до продължителното приемане на скъпи лекарства с много странични ефекти, а и да попречи за установяване на друго,  по-сериозно заболяване довело до промените по ноктите. Преди вземане на материал за изследване пациентът не трябва да е лекуван с противогъбични препарати за срок поне около 3 месеца. Провеждането на самото изследване може да е неприятно за пациента, но в никакъв случай не е болезнено. Лекарят отстранява засегнатата чат на нокътя и остъргва съдържимото под него. Взетият материал се поставя в специална хранителна среда. Резултати са готови в рамките на един месец.

Нокътна биопсия

Това изследване се извършва по-рядко, но е полезно при някои трудни за диагностициране случаи. Взетият материал се изследва под микроскоп.

Лечение на  онихомикозата

Препарати за локално приложениe

Обикновено те са допълнение към медикамента, приеман през устата. Съществуват голям брой медикаменти за локално приложение под формата на кремове, гелове, лакове и др.

Самолечението не е за препоръчване, тъй като най-често води до неуспех и недоизлекуване на инфекцията. Изисква се търпение, тъй като сроковете за лечение са от 6 до 12 месеца.

Консултирайте се с дерматолог, за да получите индивидуална и комплексна терапия.

Хирургично отстраняване на нокътя

В някои случаи (при неуспех в проведеното лечение) се налага отстраняването на заболелия нокът (най-често на палеца на крака).

Лечение с медикаменти през устата

При напредване на състоянието се изисква лечение с медикаменти през устата. Курсът на лечение е със средна продължителност около 6 месеца като препаратите се приемат по схема.

Приемането на такива медикаменти крие риск от развитието на странични нежелани реакции ( гадене, загуба на вкус, хепатит, кожни обриви, алергични реакции).

Антимикотичните препарати се изписват на рецепта. Не предприемайте самолечение! Консултирайте се с дерматолог!

 

Може ли гъбичната инфекция на ноктите да имитира друго заболяване?

  • Гъбичните инфекции на ноктите мога да наподобяват редица други заболявания. Затова се налага и провеждането на културелно изследване.
  • Много често травмираните нокти наподобяват гъбична инфекция, но прилагането на антимикотична терапия е неуспешно.

Колко често се срещат гъбичните инфекции?

  • 10 % от населението страда от гъбична инфекция на ноктите. Това е най-често срещаното нокътно заболяване.

Заразни ли са гъбичките на ноктите?

  • Да, заразни са. Препоръчително е да избягвате да ходите боси и да използвате чужда кърпа.

Как протича този тип инфекция?

 

  • Микоза, засягаща един нокът след време преминава и на съседните нокти, а също така и в други области на тялото ( например между бедрата и седалището).

Как да се избегне гъбичната инфекция на ноктите

  • Избягвайте да ходите боси на публични места ( басейни, сауни, спортни зали и др.)
  • Влагата и горещината са предразполагащи фактори. Избягвайте ежедневната употреба на спортни обувки, носете обувки, от естествена кожа, памучни чорапи и ако страдате от изпотяване – 20% алуминиев хлорид като антиперспирант. При гъбички в областта на ръцете избягвайте прекомерното миене на ръцете и изобщо досега с вода.
  • Не прекъсвайте лечението до настъпване на пълно оздравяване. Следете за появата на рецидив и веднага започнете лечение. Ранен белег е наличието на пукнатина между пръстите на краката.

Рискови професии

  • Работници, обслужващи плувни басейни
  • Строители
  • Полицаи
  • Хранителна промишленост
  • Медицински персонал
  • Чистачи/ки
  • Миньори
  • Военни
  • Детегледачи/ки
  • Спортисти

 

Хламидия при мъжете

Хламидия- микроорганизъм  свързан със сексуалния живот, който може да увреди половата функция при мъжете                                               

Chlamydia- микроорганизъм причиняващ инфекциозни заболявания. Той е по-малък от бактерия и по-голям от вирус.Това затруднява диагностиката и лечението. Важно е, че почти половината от мъжете и жените,заразени по полов път нямат оплаквания.

Хроничения  стрес, неправилното хранене, липсата на почивка,отслабва имунната система, отслабва адекватния имунен отговор към инфекции — хламидията може да повлияе на сърдечно-съдовата система, дихателната система — хламидийна пневмония, опорно-двигателния — хламидиален артрит,  очите -конюнктивит, но най-честата локализация на тези инфекциозни агенти — мъжката урогенитална система./Тук се е адаптирал един подвид на хламидията ,хламидия трахоматис/

Урогениталната хламидиоза  при мъжете се  проявява със симптоми на цистит, простатит и уретрит.(при жените- възпаления  на яйчниците, тръбите, тазово възпалителна болест,стерилитет) Диагностиката на заболяването е възможна само с помощта на специфични анализи, имуноензимен , серологични и молекулярни биологични методи. Хламидийна инфекция е заплаха за здравето, защото  има множество усложнения — нарушение на потентността , инфекция на  гениталния тракт, ставни заболявания, мъжки стерилитет, заболявания на кръвоносните съдове и сърцето.

Ето защо, ако имате и най-малкото съмнение за нарушение в областта на пикочо- половата система, свързано със сексуални контакти- потърсете  лекар/венеролог,уролог/.

Начини за предаване на хламидия при мъжете и жените

Хламидията е лидер сред всички полово предавани болести. Всяка година  милиони мъже и жени се заразяват с урогенитална хламидиоза, Хламидиазата често се среща жени и мъже и възраст от 20 до 40 години , но има повишена честота  и сред 13-17 годишните.

Най-често е сексуалното предаване на хламидия. Възможно, но малко вероятен е контактния път в  дома или семейството, чрез споделени за лична хигиена, дрехи, спално бельо, мръсни ръце.

  • Вертикално предаване: предродилно -по време на бременност и  по време на раждането на дете,  от майка на бебе.

Симптомите на хламидия при мъжете

В 46% от мъжете ,болестта е асимптоматична, но дори и в този случай лицето е носител на инфекция и потенциално опасен за сексуалния партньор. Инкубационният период е 14-28 дни, Симптоми и признаци на заболяването могат да включват:

  • При острата хламидиаза при мъжете може да има  субфебрилитет /37,2 37,3 градуса /, слабост, умора.
  • От уретрата може да има , сълзене или слизестато-гноен секрет, особено забележимо след сън.
  • При уриниране е възможено сърбеж, парене.
  • Острото възпаление при мъжете може да бъде свързано с кървави секрети по време на еякулация, или в края на уринирането.
  • Отвора на пикочния канал може да е подут, зачервен.
  • Понякога мъжете имат неприятни или болезнени усещания в областта на слабините, долната част на гърба.
  • След време симптомите на инфекцията често отшумяват,  може  да има  дискомфорт само  сутрин и хората забравят за нея, не ходят на лекар. Следователно, острата фаза на заболяването често става хронична, което води до простатит, цистит и др. заболявания                                                                

Лечение

При мъжете, проблемът е че пациентите късно търсят венеролог и лекарите често трябва да се справят с напреднала хронична урогенитална хламидиаза.

При лечение на Chlamydia избора на лекарствата е на  базата на характеристиката на Chlamydia, а именно, че начина на живот на тези организми е в клетките. Ето защо, само антибиотиците от  групите на  тетрациклини, макролиди, флуорохинолони са най-подходящи за терапия. Използването на цефалоспорини, сулфонамиди и пеницилини няма  доведе до излекуване.

Преди лечението, лекуващият лекар се съобразява с  възможните алергии, други хронични заболявания,несъвместимости с прием на други медикаменти,възможни странични действия на лекарствата.Съобразява се също и със:

  • Имунитета
  • Статус на хепатобилиарната система — на черен дроб, жлъчен мехур, панкреас
  • чревна микрофлора
  • Статуса на урогениталния тракт

При лечението на хламидия при жени и мъже,венеролога ,трябва да прецени дали няма и друга полово предадена инфекция от подобни на хламидия микроорганизми:микоплазми,уреаплазми,както и на трихомони,гонорея,кандида,херпес,венерични брадавици/кондиломи/

  • Антибиотици.Най-често се предписват следните лекарства: доксициклини  азитромицини , еритромицини, кларитромицини, хинолони. Понякога за лечение на хламидиаза се комбинират антибиотици
    • азитромицин с ципрофлоксацин
    • рифампицин ципрофлоксацин
    • доксициклин, ципрофлоксацин
  • Имуномодулатори. Интерферони ,натурални имуномодулатори, базирани на растителни екстракт.
  • Хепатопротектори.
  • Антиоксиданти ,пробиотици.
  • Ензимни препарати.
  • Физиотерапия:ултразвукова терапия, магнитотерапия, електрофореза

Няма единна схема за  лечение на хламидиазата при мъжете и жените, като във всеки клиничен случай лекаря определя индивидуална схема на комплексно лечение, с всички съпътстващи заболявания, възрастта на пациента, неговата лична чувствителност и други фактори.

Ако не се лекува правилно пациентът е изложен на риск от сериозни заболявания като простатит, епидидимит, уретрит.

  • Симптомите на простатит— при възпаление на простатата при мъжете има  болки в ректума, в долната част на гърба, слабините, има трудности в началото на уриниране, воднисто течение от уретрата ,дискомфорт.
  • Симптомите на уретрит— сърбеж в пикочния канал, често уриниране, гноен или слузен, секрет,може да се развие уретрална стриктура.
  • Симптомите на епидидимит— възпаление на епидидима, което обикновено се характеризира с висока телесна температура, увеличаване на епидидима, което в крайна сметка води по-късно  до безплодие или нарушена сперматогенеза.
  • Болест на Райтер— хламидиален конюнктивит, артрит,общо засягане на организма

ВАГИНАЛНОТО ЗДРАВЕ Е ВАЖНА ЧАСТ ОТ ОБЩОТО ЗДРАВЕ НА ЖЕНАТА

Влагалището( вагината) е затворен мускулен канал постлан с епител, който се простира от вулвата (външната част на гениталната област при жените) до шийката на матката.

Вагиналното здраве е важна част от общото здраве на жената. Вагиналните проблеми могат да повлияят способността за зачеване, желанието за секс и способността да се достигне оргазъм. Дълго персистиращите вагинални здравни проблеми могат да повлияят на качеството на живот, което води до стрес, проблеми с партньора и може да се отрази на самочувствието Ви. Какво влияе вагинално здраве?

Фактори, които могат да повлияят на здравето на вагината:

  • Секс без презерватив. Може да се заразите с полово-предавана болест.
    Агресивен секс или нараняване на тазовата област могат да доведат до вагинална травма или фрактура на таза.
    Някои общи заболявания като диабет и синдром на Sjogren (автоимунно заболяване) може да причинят вагиналнен дискомфорт.
    Лекарства. Продължителната употреба на антибиотици увеличава риска от вагинален дисбаланс и хронични гъбични колпити. Някои антихистамини могат да предизвикат вагинална сухота. Тампоните, макар и много рядко могат да доведат до токсичен шок – животозастрашаващо усложнение след бактериална инфекция. Сменяйте тампоните на всеки 2-3 часа.
    Локалните противозачатъчни продукти, съдържащи спермициди, могат да предизвикат дразнене на влагалището и алергични реакции.
    Бременност и раждане. По време на бременност, вагинално течение често се увеличава. В някои случаи при нормално раждане се налага епизиотомия (разрез направен в тъканта между вагиналния отвор и ануса), това заедно с вагиналното раждане може да намали мускулния тонус във влагалището.
    Психологически проблеми. Тревожността и депресията могат да допринесат за по-ниско ниво на възбуда, което води до дискомфорт или болка по време на секс. Сексуални изнасилвания или първоначален болезнен и неприятен сексуален опит, също могат да доведат до болка при сексуалните контакти в бъдеще.
    Остаряване. Влагалището губи своята еластичност при менопаузата и става по-сухо.
    Ниво на хормоните. Промяната в нивото на хормоните може да се отрази на вагината. Например, производството на естроген спада след менопаузата, след раждането и по време на кърмене. Загубата на естроген може да причини изтъняване лигавицата на вагината (вагинална атрофия), което прави сексуалните контакти болезнени.
    • Неправилна хигиена. Използването на силно алкални сапуни нарушава защитните сили на лигавицата и полулигавицата в тази област. Силно ароматизираните средства могат да доведат до раздразнение на влагалището и да доведат до дискомфорт. При предразположени индивиди може да се стигне до алергична реакция от някои вещества и латексови презервативи. Влагалищните промивки нарушават баланса на полезната и не полезната флора на влагалището и последваща дисбактериоза.

 Най-честите вагинални проблеми.

  • Сексуални проблеми. Те се проявяват като постоянна или рецидивиращ генитална болка по време или след секс (диспареуния). Болката по време на секс може да се дължи на генитална инфекция или да е последствие от неволеви спазми на мускулите на вагиналната стена (вагинизъм), най-често при психологически смущения, проблеми с взаимоотношенията с партньора, сексуални насилия в миналото, вулводиния.
    Полово предавани инфекции. Различни полово предавани инфекции могат да засегнат влагалището като: генитални брадавици; сифилис; генитален херпес; трихомоназа; хламидиална инфекция; трипер. Признаците и симптомите могат да включват абнормено вагинално течение, генитални рани, неприятна миризма, болка при сексуален контакт.
    Промяна в нормалния баланс на вагиналните сапрофитни микроорганизми могат да предизвикат възпаление на влагалището (вагинит). Симптомите включват вагинално течение, миризма, сърбеж и болка. Най-честите са бактериална вагиноза, която е резултат от свръхрастеж на анаеробни микроорганизми, които обикновено присъстват във вагината (Гарднерела вагиналис) и гъбични колпити, които обикновено са причинени от естествено срещащи се гъбички (кандида албиканс) във влагалището, но повишили нормалното количество, поради не благоприятни предразполагащи моменти.
    Разхлабване на тазовото дъно. При разхлабване на сухожилията, съединителната тъкан и мускулите, които държат матката, може да се стигне до маточен пролапс (слизане на матката по-ниско от нормалното). Това води до вагинален дискомфорт и уринарни проблеми.
    Вагиналните кисти могат да причинят болка по време на секс или да затруднят поставянето на тампон.
    Вагинален рак – което би могло първо да се появи като вагинално кървене, промяна в цвета на тъканите в тази област, разраняване.

Кога да се обърнем към венеролог или гинеколог.

Консултирайте се с вашия лекар, ако забележите:
Промяна в цвета, миризмата или количеството на вагиналното течение
• Ако забележите зачервяване, сърбеж или дразнене
• Вагинално кървене между периодите на менструация, след секс или при менопаузата
• Aко напипвате подутина във вагината или забележите участъци с обезцветяване
• Ако усещате натиск или тежест във вагината
• При болка по време на полов акт

Какво  да направя, за да нямам вагинални проблеми

  • Бъдете сексуално отговорна. Използвайте презервативи ако не поддържате моногамна връзка с партньора си.
    • Посещавайте специалист гинеколог или венеролог два пъти годишно за изследване на влагалищен секрет и цитонамазка.
    • Поддържайте правилна хигиена. Не използвайте вагинални душове и силно ароматизирани алкални сапуни. Сменяйте тампоните на всеки 2-3 часа. Ако използвате секс играчки, почистете ги след всяко ползване.
    • Спортувайте редовно, това ще укрепи тазовите мускули.
    Когато приемате лекарства обсъдете с Вашия лекар и евентуални вагинални странични ефекти.
    Алкохолът и наркотиците могат да предизвикат сексуална дисфункция. Никотинът инхибира (намалява) сексуалната възбуда. Още повече, че ако сте под влиянието на алкохол и наркотични вещества, вие сте по-склонни да поемате сексуално-рискови контакти.